The need for a new National Security Strategy, the Russian threat and the role of the services

Необходимостта от нова Стратегия за националната сигурност, руската заплаха и ролята на службите Материалът е написан за изданието Mediapool.bg В йерархията на стратегическите документи Стратегията за националната сигурност заема особено място, тъй като тя дава оценка на средата за сигурност и определя ключовите интереси и политиката на страната. Според Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Министерският съвет предлага на Народното събрание проект на Стратегия за националната сигурност. Документът, приет от парламента, става задължителен за всички държавни органи. В този смисъл стратегията не е научен или академичен документ, въпреки че е добре да почива на сериозни проучвания и анализи. Тя представлява най-висшата политическа оценка на ставащото около нас, на рисковете и заплахите, на процесите и тенденциите, които могат да имат сериозни последици за държавата и обществото. Стратегията следва да даде насоки за последващи политики и приоритизиране на дейности, а оттам и за разпределението на средствата. Светът, в който живеем, е изключително динамичен и трудно предсказуем, ето защо ние трябва да имаме добро разбиране за процесите и за възможните последици върху нас, но и да имаме адекватни и навременни политики. Действащата към момента стратегия „определя националните интереси, както и инструментите и политиките за тяхното реализиране и защита в условията на динамично променящата се среда на сигурност, на новите рискове и заплахи“. Последната редакция на този документ е от 2018 година, като времевият й хоризонт е до 2025 година. Формално може да се приеме, че тя е действащ документ, но от 2018 година досега средата за сигурност се промени коренно, което изправи страната ни пред много нови рискове и предизвикателства, които трябва да бъдат оценени, за да се предприемат адекватни политики. Ще отбележа само някои от промените в глобален мащаб след 2018 година. През 2019 година започна ковид пандемията и свързаните с нея криза на доставките, икономическа и финансова криза и т.н. Тя показа колко свързан и същевременно уязвим е светът. Днес имаме нова драматична ситуация в Близкия изток с потенциал да генерира много и комплексни рискове. Мощното и повсеместно навлизане на изкуствения интелект вече променя ключови сектори – социалния, икономическия, научния, образователния и т.н. Новата роля на социалните мрежи и възможността да се влияе целенасочено върху големи части от населението ни изправя пред различни предизвикателства, като онлайн дезинформация и пропаганда, а отскоро и пред новия феномен на когнитивните войни. Изкуственият интелект, автономните и роботизираните системи променят характера на войната и в същото време дават нови средства на терористични и други организации. Хибридните войни, рисковете за критичната инфраструктура, киберсигурността стават ежедневие. Рисковете за киберпространството също следва да се оценят и да се дадат ясни насоки за противодействие. Започналата стратегическа надпревара в международен мащаб променя ролята и мястото на отделните държави и организации. Какво е отношението ни към тези процеси и как се позиционираме в свят, който е все по-многополюсен и се характеризира със съревнование между големите държави? Международните отношения и архитектурата за сигурност в света и в Европа търпят промяна, което предпоставя необходимостта да дадем отговор на въпроса как България вижда себе си в новата динамика в системата на международните отношения и в организациите, в които членува. Промяната в климата и екосистемите все повече ще става фактор в сигурността с директни последици за нашата страна като пожари, засушаване, нови патогени и т.н. Не са нови, но продължават да бъдат значим фактор на сигурността такива предизвикателства като регионалната нестабилност, миграционните процеси, бежанските вълни, организираната престъпност, прането на пари, незаконната търговия и други. Виждаме нови тенденции в радикализацията и тероризма, които също изискват анализ и политическа оценка за влиянието върху страната. Какви са рисковете от радикализма и тероризма и как се справяме с тях, какви са механизмите и политиките за превенция? Впрочем, Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма според портала за обществени консултации е приета през 2015 година и е изтекла през 2020 г. Това означава ли, че не работим по тези въпроси? Естествено, най-сериозният риск за нас и за Европа е войната, която Русия започна през 2022 година срещу Украйна. Тази война е израз на политиката на Русия да преформатира европейската архитектура за сигурност и застрашава сигурността не само на Украйна, но и на страните-членки на НАТО и ЕС, включително и на България. Руските амбиции и конфронтацията със западните държави поставят на преден план въпроса за засилване на териториалната отбрана. Рискът от неприятелски действия на Русия срещу ЕС и НАТО ще остане дългосрочно предизвикателство, изискващо колективен отговор, но и активно противодействие от всички държави. Споменатото по-горе е само част от промените през последните години, които сериозно променят средата на сигурност и ние трябва да ги осмислим и оценим от гледна точка на интересите на страната ни. Да, България, като част от НАТО и ЕС, е приела оценките, съдържащи се в съответните стратегически документи на двата съюза, но е необходимо да имаме наше национално виждане и оценки, защото именно те ще са насоки за бъдещите политики. Ето защо новата стратегия за национална сигурност преди всичко ще даде оценка на средата за сигурност. Също така считам, че е необходима изцяло нова стратегия, а не само актуализация на съществуващата. Не само защото средата на сигурност е коренно променена, но и за да се коригират някои концептуални проблеми на действащия документ. Новата стратегия трябва ясно да дефинира основните рискове и заплахи, както и тези процеси и тенденции, които имат критично важно значение за страната. Подходът, че всичко е национална сигурност не работи. Ако всичко е национална сигурност, то нищо не е национална сигурност. Поради това е необходима ясна приоритизация. От друга страна, единствено определянето на средата с посочването на рисковете и заплахите не е достатъчно, защото след като сме дали политическата оценка, следва да дадем и насоките с какви средства и по какъв начин следва да подхождаме за тяхното минимизиране и какви политики следва да бъдат предприети за това. На тази база ще могат да се определят и приоритетните направления за разходване на средствата, а те, както знаем, никога не са достатъчни, за да се отговори на всичко. Затова трябва да се започне с тези, които са с най-сериозно влияние върху страната. От своя страна, ясното дефиниране на рисковете и заплахите е ориентир и насока за действие за министерствата и държавните органи, които трябва да предприемат съответните действия в съответствие с оценките. Това е особено важно за функционирането на службите за сигурност, защото съставена по този начин стратегията ще им даде ясен мандат и насоки за работа. Новата стратегия ще създаде единен подход към сигурността, за да няма „разпокъсани“ политики по министерствата и службите. Недопустимо е в демократичната държава службите сами да дефинират какви са рисковете и накъде да насочат своите основни дейности и финансови средства. На следващо място, декларативният характер на текстовете на настоящата стратегия трябва да се замени с оценъчен такъв и с ясни задачи за политики и бъдещи дейности. Например, ако приемем, че съществен риск са хибридните заплахи, трябва да посочим в какви направления следва да се работи за тяхното минимизиране и неутрализиране чрез изграждането на устойчивост във всички сфери, какъвто е подходът на НАТО и ЕС. Друга политика следва да бъде изграждането на система за стратегически комуникации. Освен вътрешен документ, стратегията дава ясни послания за нашите ценности и приоритети към останалите участници в международните отношения, включително и към нашите съюзници и партньори. Както се вижда, Стратегията за национална сигурност е важен документ в сферата на държавното управление и колкото по-бързо правителството започне да работи по изготвянето на нов документ и внасянето му за одобрение от Народното събрание, толкова по-добре.