Upcoming Events

TRANSATLANTIC RELATIONS

The question posed in the panel’s title comes at a difficult moment for Europe. On the one hand, we face an aggressive Russia that is waging a conquest war against Ukraine and conducting hostile hybrid activities against other European states. At the same time, a new dynamic is emerging in transatlantic relations, and we cannot ignore developments within Europe that threaten the unity of our alliances.
We must resolve the question of Europe’s defense - which to date has been entrusted to NATO under firm U.S. commitments. We may expect those commitments to be reframed, and I am personally concerned by the prevailing uncertainty and the lack of a serious transatlantic dialogue. Hopefully, many of these issues will become clearer at the upcoming NATO summit in The Hague.
I see several possible models for European defense, each of which raises additional questions:
1. Preserve NATO as Is.
One option, the most preferred one from Europe, would be to keep NATO unchanged, with it remaining the cornerstone of Europe’s defense. Given the policy tilt of the Trump administration, this pure form of the alliance cannot be ruled out, but it seems increasingly unrealistic.
2. Build a Strong European Component within NATO.
Under this model, the European countries would develop a robust defense pillar within NATO, using NATO’s existing structures. European states would shoulder a greater share of the burden, and U.S. commitments - both conventional and nuclear - would be recalibrated. Critical questions here include the scope of U.S. nuclear guarantees to Europe and the extent to which the U.S. will continue to provide key capabilities and staff in allied headquarters.
3. Develop an Autonomous EU Defense.
This would entail forging an independent European defense capability within the EU framework - creating structures and mechanisms akin to those of NATO. It would require significant time, funding, and political will to build the necessary capabilities. Though difficult to realize in the near term, it is justified by deeper European integration and our evolving geostrategic environment. Important issues include how to coordinate with non-EU partners like the United Kingdom and Turkey, and whether all EU member states would participate equally in collective defense or if a subset would form a more tightly integrated core.

4. Form Coalitions of the Willing Outside NATO/EU.
Various ad hoc coalitions formed by willing states outside the formal NATO or EU frameworks could provide tailored military guarantees, for example, to Ukraine. While this option cannot be dismissed outright, it raises the crucial question of security assurances for those countries left outside these coalitions.
There is no clear answer to the question about the European Defense. All formats are possible but all of them rise additional questions. In my view, we urgently need a deep and comprehensive transatlantic dialogue and we must be prepared to invest far more in our collective defense.



CRITICAL OFFSHORE ENERGY INFRASTRUCTURE VERSUS HYBRID THREATS. HOW CAN WE IMPROVE RESILIENCE



The question is pivotal, as studies show large deposits of natural gas in the Black Sea. Romania and Turkey have announced that they will begin industrial exploitation in the near future, and surveys are being conducted in the Bulgarian economic zone.

What we must bear in mind is that currently in the Black Sea we face many risks. An example of this is freely drifting mines. But there is also an aggressive Russia, which employs hybrid methods against Black Sea states. Thus, when we talk about protecting critical infrastructure in the Black Sea, we must take into account that risks can stem from different sources, most probably there will be a combination of risks. Situations probably will be complex. Moreover, they can extend across areas of responsibility of several countries.
We also have new technologies. The development of new manned and unmanned underwater vehicles makes undersea infrastructure vulnerable to attacks and sabotage, and the deteriorating security environment increases the risk of such attacks.

All this raises several key questions.
First, countries must build resilience at the national level. They need clear rules of engagement, well-trained personnel, and the necessary technical means to act.
In February, I attended Romania’s national exercise for the protection of critical maritime infrastructure. It was very positive that they assessed the adequacy of legislation, the responsible authorities, situational assessment and decision-making, strategic communication, and the joint work of all state institutions and the private sector. This is a very good example of how we should prepare.
Bulgaria must now conduct a solid analysis and improve its system as well. We have discussed scenarios in which it is unclear who should take a coordinating role, how to ensure effective cooperation. But we must act quickly. We cannot proceed as we did before.
The second task shall be to improve cooperation with neighboring countries. As I mentioned, many situations may require action by two or more countries. Consequences can spread across several states. Also, an affected country may request assistance from its neighbor.
How do we act in a crisis situation? Do we send diplomatic notes through foreign ministries, follow the entire bureaucratic-administrative route, or establish rules for immediate action?
This is very important, and we must work more closely together.
There is a good initiative called the Black Sea MCM [Mine Countermeasures]. This is a cooperation between Bulgaria, Romania, and Turkey to combat freely drifting mines. These mines pose a significant risk to maritime infrastructure. This must be our joint commitment. But this initiative is also a good basis for other activities and for bringing in additional countries.
My third point. We need to work more closely with the EU, NATO, and other countries to address risks and threats jointly. As I said, we cannot predict every scenario now, since they may be many, but sharing information, best practices, and building capabilities is very important.
We have to bring together navies, maritime surveillance assets, and private-sector operators to ensure real-time situational awareness and rapid-response capabilities across vulnerable zones. This shall be considered as element of the strengthening of NATO’s deterrence and defense posture. 
In today’s deteriorating security environment, protecting critical infrastructure is an integral pillar of deterrence. Let’s not forget that Russia has naval superiority in the Black Sea.
We know that the EU’s Black Sea Strategy, which will be adopted on 28 May, will include sections related to resilience and civil protection. That will also give us additional opportunities.
I would raise the question of having more national and multinational exercises and drills. It would be good to analyze available assets and determine whether it would be necessary to procure additional ones, possibly through joint acquisition, which would reduce the financial burden on each state. 
The issue of hybrid attacks has another feature: they are often difficult to attribute. Cyber-attacks, for example, can be very destructive. Here, broad international cooperation can also be key.
We have good examples of cooperation. As you mentioned, Norway and Germany launched a joint initiative to strengthen NATO’s role in protecting critical undersea infrastructure. Norway has offered to establish a monitoring hub in the High North, while Germany wants to take responsibility for the Baltic Sea. In May 2024, NATO launched the Maritime Centre for Security of Critical Undersea Infrastructure (CUI).


 	
СОФИЙСКИ ФОРУМ ЗА СИГУРНОСТ
SOFIA SECURITY FORUM 
www.sofiaforum.bg

С Т А Н О В И Щ Е
На Софийския форум за сигурност

ОТНОСНО: дискусия „Националното измерение на Европейската програма за отбранителна промишленост: интегриран подход между институции, индустрия и наука"


Приветстваме идеята за търсене на възможно най-добрия механизъм взаимодействие между институциите, индустрията и науката в областта на производство на отбранителни продукти. Това напълно съответства на амбициите за модернизиране на Българската армия, така и на Европейския подход за повишаване на отбранителния капацитет на Европа. 
Български фирми и научни звена могат успешно да произвеждат въоръжение, техника и продукти за нуждите на Българската армия, за отделните страни-членки на ЕС и НАТО или да участват в общоевропейски проекти. Особено важно е намирането на възможността български компании да се привлекат в производството на продукти за българската отбрана и сигурност. Това ще позволи част от бюджетните средства да се реализират в страната, както и да се изнася продукция за други страни. Понастоящем общите европейски средства за съвместна разработка и закупуване на въоръжение и техника са относително малки, но амбицията на ЕК е в следващия бюджетен период да има около 100 млрд. евро за такива проекти. Освен това, се очаква европейските държави да увеличат разходите си за отбрана. За 2024 година те са около 326 млрд. евро. 
Общият анализ показва, че все още малко български фирми участват в модернизацията на БА. Малък е и броят на фирмите, които са включени в различни европейски проекти, най-често като част от консорциуми без да имат водеща роля в тях. 
Сериозен проблем представлява непропорционалното разпределение на Европейската отбранителна и технологична база. Основните предприятия, които произвеждат цели отбранителни продукти, които имат и по-голяма стойност, са в страните, чиято промишленост е изградена на базата на НАТО/ЕС стандарти, докато  страните, които са се присъединили към НАТО и ЕС голяма част от продукцията е все още по стандарти на бившия Варшавски договор. Ето защо следва да се настоява пред органите на ЕС за насочване на общи фондове и проекти, които да намалят това неравенство. 
Военното дело навлиза в нова фаза, която води до появата на нови или промяната на значението на съществуващи отбранителни продукти, като безпилотните системи /морски и въздушни/, нови системи за комуникация, изкуствен интелект, роботизирани и автономни системи, новости във военната медицина и други. Все по-мащабното се използват хибридни средства за постигане на военните цели. Всичко това дава основание да се счита, че по-широк брой фирми могат да се включат в производството на продукти за нуждите на отбраната. В националните и европейските програми за модернизация на въоръжените сили следва да се привличат както предприятията от традиционната отбранителната индустрия, така и нови предприятия от гражданския сектор, институти и университети. 
България, както и другите държави-членки на ЕС и НАТО, ще изразходва в идните години сериозен процент от БВП. Приоритет на правителството следва да бъде в две насоки, а именно придобиване на най-нови и ефективни продукти, като в същото време максимална част от бюджета за отбрана се реинвестира в страната, което ще способства за развитие на българската промишленост. От друга страна, със съдействието на държавни органи следва да се подпомагат български предприятия да участват в европейски проекти или проекти на други държави и чрез това да се придобиват нови технологии. 
Подпомагането на български фирми да участват в европейски консорциуми или в създаване на общи предприятия за консолидиране на отбранителното производство в Европа също следва да бъде приоритет на правителството.  
Възможни решения.
1. Да се установи нов подход на взаимодействие между Министерството на отбраната и фирмите, произвеждащи продукти за нуждите на отбраната. Една от възможностите за това е като още на етап планиране на отбранителни способности се провеждат консултации с фирми, които биха могли да участват в производството им. Приоритет да се дава на закупуване на продукти от български производители при условие, че продуктите притежават необходимото качество и ефективност. Това следва да се прилага успоредно с ясни принципи, антикорупционни политики и установяване на конкурентна среда. 
Целесъобразно е този процес на взаимодействие да бъде изведен на ниво заместник-министър на отбраната или заместник-министър на икономиката. 
Като цяло трябва да се установи по-тясно сътрудничество между държавни органи, фирми, научни организации, тинк-танкове и други с оглед на представяне на държавния интерес на различни нива.
Например, Софийският форум за сигурност участва в европейска платформа EDINA – European Defense in a New Age. Анализатори от различни европейски държави изготвят и представят на органи на ЕС позиции по въпроси на отбраната и сигурността. Чрез тази платформа ние изразяваме позиции в интерес на България, но по-тясното сътрудничество с министерства и ведомства ще бъде от взаимна полза. 
2. Процесът на взаимодействие между МО и фирмите би могъл да се подобри ако се създаде единна информационна платформа, която да съдържа информация за необходимите отбранителни продукти, които Министерството на отбраната ще търси, както и данни за българските фирми и техните производства. Съществуването на такава информационна среда може да си използва също и за информиране за възможности по линия на Европейския фонд за отбрана, ЕДА или други инструменти, както и да се координира като цяло участието на български фирми в европейски проекти. Това ще облекчи и процеса на подпомагане на участието в проекти по линия на НАТО и ЕС, тъй като за участие в някои се изисква издаване на документ за подкрепа от МО, сертификати, или осигуряване на финансово участие на държавата.
3. За производство на някои изделия, които са на висока стойност или ще се изисква дългосрочност и значителни бюджетни средства, е възможно да се създаде държавно предприятие, в което да се инвестират целево средства. По този начин ще има реинвестиране на държавни средства, а производството ще остане в страната. 
Също така, целесъобразно е да се оцени възможността за консолидиране под някаква форма на изследователски и научни звена на БАН, държавни университети, Института по отбрана, а възможно и частни компании, за участие в разработване или тестване на отбранителни продукти. Има подобни добри практики в други държави. 
4. Да се даде възможност за финансиране на фирми или отделни проекти за производство на отбранителни продукти чрез Българската банка за развитие. Следва да се отбележи, че Европейската инвестиционна банка започна от 2024 година да отпуска средства за нуждите на отбранителните производства. 
5. Да има информационни кампании, насочени към фирми от гражданското производство, които могат да произвеждат продукти за нуждите на отбраната. Партньори в тези кампании могат да бъдат различните индустриални камари и асоциации. Софийският форум за сигурност си партнира с Българската търговско-промишлена палата за информиране на членовете на палатата за възможностите за участие в различни европейски проекти. 
6. Министерството на отбраната и Министерството на икономиката и индустрията да оценят кои проекти по линия на Европейския фонд за отбрана, ЕДА, ПЕСКО, военната мобилност, проектите на НАТО, различни регионални инициативи и други представляват интерес за страната и да насърчават фирми и организации да участват в тях. 
Оставаме на разположение за бъдещи съвместни дейности и инициативи. 
С уважение,            
                                                                                                         
                                                         Йордан Божилов
                                                             Председател на Софийския форум за сигурност 




Publications

TRANSATLANTIC RELATIONS

CRITICAL OFFSHORE ENERGY INFRASTRUCTURE VERSUS HYBRID THREATS. HOW CAN WE IMPROVE RESILIENCE

EUROPEAN DEFENSE AND OPPORTUNITIES FOR BULGARIAN BUSINESS PARTICIPATION IN PROJECTS

EUROPEAN SECURITY ARCHITECTURE IN CRISIS?

WILL WE HAVE A CONSCRIPT ARMY OR ANOTHER FORM OF MILITARY TRAINING AGAIN?

THE NATIONAL DIMENSION OF THE EUROPEAN DEFENCE INDUSTRIAL PROGRAMME