НАЦИОНАЛНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ОТБРАНИТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ

СОФИЙСКИ ФОРУМ ЗА СИГУРНОСТ SOFIA SECURITY FORUM www.sofiaforum.bg С Т А Н О В И Щ Е На Софийския форум за сигурност ОТНОСНО: дискусия „Националното измерение на Европейската програма за отбранителна промишленост: интегриран подход между институции, индустрия и наука" Приветстваме идеята за търсене на възможно най-добрия механизъм взаимодействие между институциите, индустрията и науката в областта на производство на отбранителни продукти. Това напълно съответства на амбициите за модернизиране на Българската армия, така и на Европейския подход за повишаване на отбранителния капацитет на Европа. Български фирми и научни звена могат успешно да произвеждат въоръжение, техника и продукти за нуждите на Българската армия, за отделните страни-членки на ЕС и НАТО или да участват в общоевропейски проекти. Особено важно е намирането на възможността български компании да се привлекат в производството на продукти за българската отбрана и сигурност. Това ще позволи част от бюджетните средства да се реализират в страната, както и да се изнася продукция за други страни. Понастоящем общите европейски средства за съвместна разработка и закупуване на въоръжение и техника са относително малки, но амбицията на ЕК е в следващия бюджетен период да има около 100 млрд. евро за такива проекти. Освен това, се очаква европейските държави да увеличат разходите си за отбрана. За 2024 година те са около 326 млрд. евро. Общият анализ показва, че все още малко български фирми участват в модернизацията на БА. Малък е и броят на фирмите, които са включени в различни европейски проекти, най-често като част от консорциуми без да имат водеща роля в тях. Сериозен проблем представлява непропорционалното разпределение на Европейската отбранителна и технологична база. Основните предприятия, които произвеждат цели отбранителни продукти, които имат и по-голяма стойност, са в страните, чиято промишленост е изградена на базата на НАТО/ЕС стандарти, докато страните, които са се присъединили към НАТО и ЕС голяма част от продукцията е все още по стандарти на бившия Варшавски договор. Ето защо следва да се настоява пред органите на ЕС за насочване на общи фондове и проекти, които да намалят това неравенство. Военното дело навлиза в нова фаза, която води до появата на нови или промяната на значението на съществуващи отбранителни продукти, като безпилотните системи /морски и въздушни/, нови системи за комуникация, изкуствен интелект, роботизирани и автономни системи, новости във военната медицина и други. Все по-мащабното се използват хибридни средства за постигане на военните цели. Всичко това дава основание да се счита, че по-широк брой фирми могат да се включат в производството на продукти за нуждите на отбраната. В националните и европейските програми за модернизация на въоръжените сили следва да се привличат както предприятията от традиционната отбранителната индустрия, така и нови предприятия от гражданския сектор, институти и университети. България, както и другите държави-членки на ЕС и НАТО, ще изразходва в идните години сериозен процент от БВП. Приоритет на правителството следва да бъде в две насоки, а именно придобиване на най-нови и ефективни продукти, като в същото време максимална част от бюджета за отбрана се реинвестира в страната, което ще способства за развитие на българската промишленост. От друга страна, със съдействието на държавни органи следва да се подпомагат български предприятия да участват в европейски проекти или проекти на други държави и чрез това да се придобиват нови технологии. Подпомагането на български фирми да участват в европейски консорциуми или в създаване на общи предприятия за консолидиране на отбранителното производство в Европа също следва да бъде приоритет на правителството. Възможни решения. 1. Да се установи нов подход на взаимодействие между Министерството на отбраната и фирмите, произвеждащи продукти за нуждите на отбраната. Една от възможностите за това е като още на етап планиране на отбранителни способности се провеждат консултации с фирми, които биха могли да участват в производството им. Приоритет да се дава на закупуване на продукти от български производители при условие, че продуктите притежават необходимото качество и ефективност. Това следва да се прилага успоредно с ясни принципи, антикорупционни политики и установяване на конкурентна среда. Целесъобразно е този процес на взаимодействие да бъде изведен на ниво заместник-министър на отбраната или заместник-министър на икономиката. Като цяло трябва да се установи по-тясно сътрудничество между държавни органи, фирми, научни организации, тинк-танкове и други с оглед на представяне на държавния интерес на различни нива. Например, Софийският форум за сигурност участва в европейска платформа EDINA – European Defense in a New Age. Анализатори от различни европейски държави изготвят и представят на органи на ЕС позиции по въпроси на отбраната и сигурността. Чрез тази платформа ние изразяваме позиции в интерес на България, но по-тясното сътрудничество с министерства и ведомства ще бъде от взаимна полза. 2. Процесът на взаимодействие между МО и фирмите би могъл да се подобри ако се създаде единна информационна платформа, която да съдържа информация за необходимите отбранителни продукти, които Министерството на отбраната ще търси, както и данни за българските фирми и техните производства. Съществуването на такава информационна среда може да си използва също и за информиране за възможности по линия на Европейския фонд за отбрана, ЕДА или други инструменти, както и да се координира като цяло участието на български фирми в европейски проекти. Това ще облекчи и процеса на подпомагане на участието в проекти по линия на НАТО и ЕС, тъй като за участие в някои се изисква издаване на документ за подкрепа от МО, сертификати, или осигуряване на финансово участие на държавата. 3. За производство на някои изделия, които са на висока стойност или ще се изисква дългосрочност и значителни бюджетни средства, е възможно да се създаде държавно предприятие, в което да се инвестират целево средства. По този начин ще има реинвестиране на държавни средства, а производството ще остане в страната. Също така, целесъобразно е да се оцени възможността за консолидиране под някаква форма на изследователски и научни звена на БАН, държавни университети, Института по отбрана, а възможно и частни компании, за участие в разработване или тестване на отбранителни продукти. Има подобни добри практики в други държави. 4. Да се даде възможност за финансиране на фирми или отделни проекти за производство на отбранителни продукти чрез Българската банка за развитие. Следва да се отбележи, че Европейската инвестиционна банка започна от 2024 година да отпуска средства за нуждите на отбранителните производства. 5. Да има информационни кампании, насочени към фирми от гражданското производство, които могат да произвеждат продукти за нуждите на отбраната. Партньори в тези кампании могат да бъдат различните индустриални камари и асоциации. Софийският форум за сигурност си партнира с Българската търговско-промишлена палата за информиране на членовете на палатата за възможностите за участие в различни европейски проекти. 6. Министерството на отбраната и Министерството на икономиката и индустрията да оценят кои проекти по линия на Европейския фонд за отбрана, ЕДА, ПЕСКО, военната мобилност, проектите на НАТО, различни регионални инициативи и други представляват интерес за страната и да насърчават фирми и организации да участват в тях. Оставаме на разположение за бъдещи съвместни дейности и инициативи. С уважение, Йордан Божилов Председател на Софийския форум за сигурност