АРМЕНИЯ И НАТО: СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО С ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СИГУРНОСТТА НА ЦЕЛИЯ ЮЖЕН КАВКАЗ И ОТВЪД

ARMENIA AND NATO: A STRATEGIC PARTNERSHIP WITH SECURITY IMPLICATIONS FOR THE ENTIRE SOUTH CAUCASUS AND BEYOND АРМЕНИЯ И НАТО: СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО С ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СИГУРНОСТТА НА ЦЕЛИЯ ЮЖЕН КАВКАЗ И ОТВЪД Софийският форум за сигурност чрез д-р Иво Цеков, старши анализатор, участва на 6 и 7 октомври 2025 г. във Варшава в работната среща "Стратегически диалог: Армения - източният фланг на НАТО", проведен под егидата на програмата Science for Peace на Алианса. Събитието събра експерти и политици, които обсъдиха променящата се политическа позиция на Армения, особено в светлината на нарастващата регионална нестабилност и нейното завъртане към Запада. Разгледана бе стратегическата роля на НАТО в Южен Кавказ, перспективите за задълбочаване на сътрудничеството с Армения и споделените предизвикателства в противодействието на руското влияние. Специално внимание беше отделено на динамиката на турско-арменските отношения и техните последици за регионалната сигурност. Целта на форума бе да насърчи информиран диалог за свързване на НАТО и Армения чрез дипломация, устойчивост и стратегическо съгласуване. Исторически и географски контекст Откакто страната обяви своята независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., арменските власти редовно изразяват интерес към задълбочаване на сътрудничеството с НАТО. Армения и държавите членки на НАТО създадоха Индивидуален план за действие за партньорство, който беше официализиран през декември 2005 г. Участието на Армения в този план включва редовни консултации с НАТО относно регионалната сигурност, формулирането на регионална стратегия за сигурност, разработването на военната доктрина на Армения, подобрения в отбраната и бюджетното планиране, наред с други въпроси. Така въпреки че страната в момента няма планове за членство в алианса, партньорството между Армения и НАТО е с продължителност 30 години. Същевременно, в момента в Южен Кавказ се оформя стратегически вакуум. Руската хегемония в региона отслабва. Доверието в Кремъл намалява, а Армения и Азербайджан се отдалечават от Москва. В същото време Грузия се плъзга към авторитаризъм под хибридно руско влияние. За първи път от десетилетия западните сили имат реална възможност да оформят регионалната сигурност. Вакуумът обаче също така ще стимулира подновени усилия от Москва, особено ако Кремъл приключи конфликта в Украйна и освободи ресурси, както и от Китай и Иран. Начинът, по който Европа ще реши да действа сега, ще определи дали регионът ще се превърне в зона на стабилност или в ново бойно поле за влияние. Хибридните инструменти за влияние на Русия Към момента Русия използва влиянието си в Южен Кавказ чрез военни, икономически и културни инструменти. Военно присъствие и манипулиране на конфликти Военното влияние на Русия в Южен Кавказ отдавна се основава на бази, миротворци, двустранни съюзи и програми за обучение – инструменти, които някога позволяваха на Москва да управлява нестабилността и да затвърждава зависимостта на региона към нея. 102-ра военна база в Гюмри, Армения, символизира ролята на Русия като гарант за сигурност, дори ако присъствието ѝ е по-скоро политическо, отколкото оперативно. В Грузия сили, разположени в Абхазия и Южна Осетия, оказват натиск върху Тбилиси, поддържайки конфликтите нерешени и възпирайки по-дълбоката западна намеса. Разполагането на близо 2000 миротворци в Нагорни Карабах след прекратяването на огъня през 2020 г. допълнително затвърди имиджа на Русия като незаменим арбитър на конфликти в региона. В продължение на години Армения също зависеше от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), изпращайки офицери в руски академии и участвайки в съвместни учения. Нежеланието на ОДКС да защити Армения при последния етап от конфликта в Нагорни Карабах се превърна в преломен момент за Ереван. За пръв път разбирането в общественото пространство е, че Русия е "предател" или "враг", а не традиционно считания за съюзник образ. Армения преустанови участието си в ОДКС, бойкотира съвместни учения, ръководени от Русия, и търси западни партньори за военно обучение. В резултат на това, инструментите на Москва, някога ефективни за установяване на контролирана нестабилност, сега се превръщат в пасив, оставяйки място за намеса на алтернативни гаранти на сигурност. Икономическо влияние Икономическото влияние на Москва в Южен Кавказ се основава на търговски асиметрии, енергийна зависимост и парични преводи – класически инструменти за икономически изнудване. Армения остава най-уязвима: Москва е най-големият ѝ търговски партньор, подсилен от членството в Евразийския икономически съюз и притока на руски капитали. Тази зависимост дава на Кремъл лост за влияние, но също така поражда негодувание, тъй като Ереван все повече вижда интеграцията с Москва като уязвимост, а не като защита. В този смисъл, Армения взима мерки за диверсификация, където такава е възможна. От доставчик на над 90 процента от оръжието за арменската армия, днес Москва осигурява едва 5 процента. Основните военни партньори на Ереван сега са Франция и дори Индия. Културно влияние Езикът, религията и културата отдавна са в основата на усилията на Москва за възраждане на руския свят в региона. Руският език служи десетилетия като "лингва франка" в региона чрез училища, медии и мрежи на диаспората, докато църквите предлагаха допълнително проруско влияние. Днес тези лостове отслабват. Армения планира да съкрати образованието на руски език, за да укрепи националната идентичност, като същевременно засили обучението на английски в училище. В съседна Грузия изучаването на руски език – някога неофициален втори език – сега е по избор и намалява сред по-младите поколения. Русия отдавна използва религиозните институции, за да проектира влияние, като се възползва от Арменската апостолическа църква, където обществената лоялност често надвишава предаността към държавата. Днес само грузинската църква ефективно подсилва проруските наративи; арменската църква предлага ограничено влияние. Медиите в Армения обаче остават проводник на проруско влияние и страната е обект на постоянни дезинформационни атаки, които налагат познати от руските медии наративи, фино настроени за арменските реалности. Така например, при старта на руската инвазия в Украйна, в арменското публично пространство се лансира тезата, че Киев е оказвал подкрепа на Азербайджан по време на конфликта в Нагорни Карабах, за да бъде предотвратена обществена реакция срещу руската агресия. Стратегическият прозорец на НАТО и ЕС в Южен Кавказ Грешните стъпки на Русия създадоха рядък стратегически вакуум. Армения, най-старият ѝ съюзник в региона, и Азербайджан, най-новият ѝ такъв, се пренасочват, отдалечавайки се от Москва. В тази празнота Вашингтон се възползва от възможността да навлезе в регион от стратегически интерес. На 8 август 2025 г. Съединените щати посредничиха за мирно споразумение между Армения и Азербайджан, което бележи историческо отклонение. За първи път западен играч, а не Русия, успя да доведе Ереван и Баку на масата за преговори. Макар и необвързващо и зависимо от изпълнението, споразумението установява рамка за стабилност и създава пространство за международните участници да оформят Южен Кавказ. Този вакуум на властта едновременно привлича множество играчи. ЕС трябва да действа решително. Чрез използването на „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP) – коридорът, свързващ Азербайджан, Нахичеван и Турция – Европа може да съгласува инвестициите, инфраструктурата и търговията с целите за стабилност. ЕС би могъл да разгърне инициативи като Глобалния портал на ЕС за финансиране на стратегическа инфраструктура, като същевременно предложи споразумения от типа на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) на Армения и Азербайджан за задълбочаване на икономическата интеграция. Такива мерки биха осигурили и достъп до критични минерали като мед и редкоземни елементи, биха намалили зависимостта от Китай, биха подкрепили зеления и цифровия преход и биха увеличили влиянието на Брюксел в регионалните преговори. НАТО също има възможност да засили сигурността в своята периферия като се ангажира по-активно с Армения. Към момента в арменското общество и в управляващите среди все още не съществува ясна визия за членство в Алианса, но всички са убедени, че статуквото - сляпо облягане на Русия срещу противоречива помощ - не работи и трябва да бъде променено. Ключова роля тук може да играят отношенията между Армения и Турция - Анкара не само е основният поддръжник на Азербайджан, но и като влиятелна държава-членка на НАТО ще има важна роля в евентуалния присъединителен процес. Като цяло, преориентацията в арменската външна политика категорично минават през нормализацията на отношенията с Баку и Анкара. Едно от ключовите препятствия, които подобна значителна промяна във външнополитическата ориентация на Ереван трябва да преодолее, е изискването Армения да измени конституцията си, като премахне текст, който утвърждава Нагорни Карабах като част от националната идентичност на Армения. Това обаче може да се постигне само чрез две трети парламентарно мнозинство (малко вероятно без подкрепата на опозицията) или национален референдум. С очакваните парламентарни избори през юни 2026 г., опозицията ще представи конституционната поправка като нищо друго освен капитулация. Поради това е необходимо да се работи повече с инструментите на меката сила и публичната дипломация, които да убедят арменското общество от нуждата за преориентация на запад като работеща алтернатива и път напред спрямо морално остарелия наратив за руския императив.